фармацевтика

Средно 4 години отнема навлизането на новите лекарства в България

От Веселина Фотева Всички статии на автора

Последна промяна в 13:11 на 20 сеп 2012, 1397 прочитания, 7 коментара

Здравната каса е плащала лекарства с между 4 и 400% по-високи цени отколкото министерството - 26 сеп

Защо не лични здравни сметки и други неудобни въпроси за системата - 21 сеп

Необходим ли е нов орган за цените на лекарствата с администрация в Плевен? - 18 сеп

Борба за живот от 14 години, която продължава - 13 сеп

Здравният министър не се отказва да иска по-нисък ДДС за лекарствата - 15 авг

Военните ветерани няма да плащат за лекарства в аптеките - 06 авг

Средно около 4 години чакат българските пациенти новите лекарства и терапии да навлязат в страната след появата им на световните пазари. Това е показало проучване на Националната пациентска организация, обявено пред журналисти от председателя й д-р Станимир Хасърджиев.

Изследването е част от инициатива на европейските пациентски организации за изясняване и преодоляване на неравенствата между здравните системи на 12-те нови държави членки. Темата ще бъде дискутирана на двудневна международна конференция в София.

При откриването й Хасърджиев посочи, че чакането за иновативни методи за лечение е определено от отделните държави като основен проблем. В Хърватия положението било най-сериозно. "Когато един пациент е вече тежко болен и времето му изтича, тогава този проблем става изключително тежък. Лошото е, че той не стои само на територията на една страна. Проблемите автоматично с пренасят във всички държави в Европа, защото нашите пациенти търсят помощ навън", каза той. Причината за забавянето е усложнената процедура по доказване на безопасност и легализирането на медикаментите.

Българите плащат най-много пари от джоба си за медикаменти в целия Европейски съюз, показва друга негативна констатация на проучването. "Над 50% от парите за терапията се заплащат от самия пациент. Това е висок процент. Има държави, които се сочат за добър пример, като Дания, където този процент е изключително нисък, дори има годишен лимит, който е 200 евро на година допустими лични разходи за медикаменти. Вие знаете, че при нас някои пациенти плащат толкова само за месец", заяви лекарят.

Припомни също вече известните данни, според които страната е на предпоследно място (преди Сърбия) в европейския индекс за качеството на здравеопазването, а отделяният процент за здраве от БВП на година е най-нисък в сравнение с останалите страни от еврозоната.

Участие в конференцията все и здравният министър Десислава Атанасова, която изнесе още актуални данни за неравенствата в здравните системи. По думите й жителите на Стария континент живеят като цяло по-дълго, но въпреки това се отчитат големи различия по отношение на здравето им.

"Нивото на смъртност на деца под една година варира между страните с разлика до пет пъти. Продължителността на живот също е с големи разлики, които достигат 10 години за мъжете и 6 за жените", каза Атанасова. Допълни, че независимо от широко известния факт, че жените живеят по-дълго от мъжете, в Европа те прекарват по-голяма част от живота си в боледуване.

Според здравния министър, причините за неравенствата в здравеопазването се крият в социалните неравенства, защото рисковете за здравето нарастват, когато бедността се съчетае с болест. Атанасова каза още, че индивидуалното поведение на личността е сред основните фактори за здравето.

На конференция присъстваха и представители на съсловни организации, експерти от министерствата на здравеопазването на Полша, Румъния, Гърция, Македония, Естония и Хърватия. В края на двудневната конференция те поеха ангажимент да представят конкретни предложения за преодоляване на неравенствата в здравните системи на 12-те нови държави членки, за които "Дневник" ще следи.